Българският мъж е заприличал на женски полов орган. П*тка. Без извинение за нецензурната дума .
Да, да, разбира се, има по някое и друго изключение. Но, когато започват да надделяват мъжете-п*тки над мъжете-алфа, положението става критично.

Българският мъж е заприличал на женски полов орган. П*тка. Без извинение за нецензурната дума .
Да, да, разбира се, има по някое и друго изключение. Но, когато започват да надделяват мъжете-п*тки над мъжете-алфа, положението става критично.

Мъжът, олицетворяващ женския полов орган си остава п*тка завинаги. На 20, 30 или 50 години, работещ или безработен, женен или ерген – няма значение. Това са странични фактори.
Жени, ще ви кажа нещо за него. Как да го познаете.

Не е трудно, тъй като това е всеки втори българин. Онзи, с когото се разминавате на улицата, таксиметровият шофьор, колегата ви, продавачът на цигари и … най-често това е мъжът до вас. Точно така  – онзи, когато обичате, живеете с него, грижите се за него и по всяка вероятност имате или искате деца. Приели сте го, защото…друг избор няма или пък, защото – ”всички са еднакви”. Или просто, за да не сте сами.

Мъжът-п*тка не се ражда, той се създава с времето.
Като се започне от майката, която го глези като типичното мамино синче, добавим примера на бащата-ебач /пияница или просто нехранимайко/, минем през репликата, която гласи, че  – ” на момченцата нищо не се отказва, да не им стане нещо” и завършим някъде към тинейджърските години, в които вече порасналите ” мъже” решават да демонстрират сексуалната си мощ на всичко що има дупка…

И за капак – титанът на човешките взаимоотношения Наталия Кобилкина ни учи да ги възхваляваме, обичаме, почитаме и едва ли не да им се кланяме, дори, когато грешат.
Може би пак от гледна точка на идеята – ”да не им стане нещо”.

Българският мъж обича жените, но не онези, които символизират красота, интелект и чар, а другите, олицетворяващи секса и разврата. За по-накратко ги наричат с  благозвучната дума п*тки.
” Тая е страшна пу*ка” е равно на – ” Тази е много готина, искам да правя секс с нея” .  Явно от толкова честата употреба на думата, мъжете са я приели лично …

И направо са заприличали на така любимия им женски орган.

Мъжът-п*тка има няколко отличителни черти. Той не осъзнава, че носи белезите на женски полов орган, дори напротив. Това му е чарът. Често парадира с онова, което нарича ”мъжественост” и има привидно твърде високо самочувствие –  без покритие.
Облечен е обикновено в реплики на маркови дрешки, с гъзарски очила и обувки стил „Евгени Минчев”. Има, да кажем – Опел корса, но я управлява като БМВ.  Третира колата си като ”пичеловка”- в превод средство за забиване на пички.

”Всяка жена може да е моя” – това е мотото на мъжа-п*тка.
Всичко това е привидната маска на един комплексиран и разглезен мъж.  Човек, парадиращ с анаболната си физика, внушаващ на пръв поглед респект, но пък погледът му го издава.

Както се казва -по погледа ще го познаете. Мъжът-п*тка, каквото и да прави лъха на наскоро обезчестена жена.
Същият спи с жени, които са много повече мъже от него.

И тук идва въпросът – къде отиде БЪЛГАРСКИЯТ МЪЖ?
Мъжът- Алфа или, както го наричате, онзи истинският, мъжкарят, онзи, който не те отвращава с държанието си на женичка в цикъл.

Няма го. Изчезна някъде в света на мъжете-п*тки – онези, които един ден ще имат деца и ще ги възпитават по същите п*тьовски правила. Да са ни честити и със здраве да си ги ползваме!

Автор: Адриана Аврамова
Източник: lentata.com